Филип Петров Филипов е роден на 23 април 1930 г. в гр. София.
Бащата на Филип Попов, Петър Филипов Петров (1903-1992) – роден в с.Гюреджия, е учил в Трета софийска мъжка гимназия, където е съученик с един от синовете на барон Гендович. Баща му е работил в БДЖ като огняр, локомотивен машинист и инструктор.
Дядото на Филип Попов по бащина линия, Филип Петров Божилов (1868-1940) роден в с. Гюреджия бил буден заможен българин, известен в Софийско и като Филип Попов, е бил привърженик на толстоизма (възникнало в Русия през 1880 г. нравствено- социално учение и движение на християнска основа) и, по подобие на граф Лев Толстой, желанието му било да бъде погребан в местността „Шибака” на герена в село Гюреджия). Бащата на дядо му, Петър Божилов е свещеник, а майка му, Неделя (Бонева) е от с. Доганово.
Бабата на писателя Филип Попов по бащина линия, Мария е от село Голема Раковица (Леля на Петко Даскала – Ошколовите) и е починала през 1910 г.
Селата Огняново (наричано в миналото: Гюреджия, Сгледници, Погледец…), Голема Раковица и Доганово принадлежат към община „Елин Пелин” (бившата Новоселска околия), Софийска област.
Световно известният интелектуалец и ерудит Владимир Георгиев Николов - Свинтила и сестра му, журналистката Надежда Георгиева Полякова – Свинтила са внуци на Гълъбина, която е дъщеря на свещеник Петър Божилов и сестра на дядото, по бащина линия, на писателя Филип Попов.
Гълъбина, облякла ямурлук (мъжка горна дреха), и съпругът ‘и Никола (от Голема Раковица), препускайки на коне, са побягнали към гр. София, когато турците, напускайки България, са отвличали девойки и млади жени със себе си.
През 40-те години на 20-ти век дядото по бащина линия на писателя Филип Попов, Филип Петров Божилов – сам той участник във войните след Освобождението, за да я има България - депозира сумата от петдесет хиляди – тогава златни – лева в банката на село Новоселци, за да се издигне паметник във село Гюреджия на загиналите войници от от селото през войните след Освобождението на България – Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война.
След 09.09.1944 г. през 50-те години на миналия век, когато синовете на дарителя напомнят за предназначението на направения депозит от баща им в банката на село Новоселци, се установява, че приблизително половината от депозита в банката не е в наличност.
Това знам от татко ми и чичовците ми: Асен и Цветан. (Лиляна.)
Прави чест на Стефан Илиев Стефанов – кмет на село Огняново през 50-те години на миналия век – че е направил възможното, щото останалите в наличност по депозита пари в Новоселската банка, да бъдат употребени по предназначението им и да се издигне намиращия се в с. Огняново войнишки паметник.
За Стефан Илиев татко ми казваше: „Стефан Ичов е добър и честен човек.” (Лиляна.)
Въз основа на решение на кметството на с. Огняново след 09.09.1944 г., предназначението на по-горе упоменатия депозит обхваща периода от след Освобождението до 09.09.1944 г.
|
|
Филип и майка му в с. Видраре през лятото на 1934 г. |
1928 г. Дилка и Лазар Бановски с децата си:
Радка, Стоян, Марийка, бащата на Филип, Веселинка.
В средата: Иван и Йорданка |
Майчиният род на Филип Попов е от гр. Червен бряг.
Дядoто на Филип Попов по майчина линия, Лазар Бановски е роден в село Видраре, Софийски окръг. Баба му Дилка Лазарова Бановска (Дилка Пенева Цанова) – в село Равнище, Софийски окръг. Майката на Филип Попов, Марийка (1903- 1936), която умира от коремен тиф на 8-ми септември, когато Филип Попов е едва на 6 години, е завършила Стопанското училище в град Бяла Слатина, където е била след това и преподавателка по „Българска бродерия”. Леля му Рада Л. Бановска, по мъж Додова (1911- 2004), която е завършила американския колеж в гр. Самоков и английска филология в Софийски университет, през последните години от трудовата си дейност е преподавателка по английски език в ВИИ „Карл Маркс”. Вуйчо му, Стоян Л. Бановски (р.1906 г.), завършил „Финанси”, е бил главен инспектор при БНБ. Вуйчо му: поручик Иван Л. Бановски (р.1914 г.) – поет и драматург („Косара” – драма в стихове), е завършил Военното училище в гр. София.
За времето след Освобождението на България до 40-те години на 20-ти век, участие в обществения живот на България принос имат братовчеди на майката на Филип, които са лекари, писатели, депутат-юрист, висши военни, зъболекари…
Втората майка на Филип Попов, Цона Петрова Филипова (Цона Цакова Маркова), е от гр. Тетевен.
Филип Попов се е женил два пъти. И двата пъти се е развел. Деца няма.
Първата съпруга на Филип Попов, проф. Лиляна Николова Мавродинова (1932- 2016) е дъщеря на доц. Вера Йорданова Иванова – Мавродинова (1896- 1987) и проф. Никола Мавродинов (1904- 1958), и внучка на акад. Йордан Иванов (1872- 1947), и кръщелница на ак. Николай Райнов (1889- 1954).
Втората съпруга на Филип Попов, Стефанка Чернаева е скулпторка.
Филип има сестра: Лиляна Филипова (Родена на 24.10.1935 г. в гр. София.).
Лиляна, завършила факултета по фармация при Медицинска академия в гр. София, е магистър на фармацията. Работила е 5 г. като управител на аптеки – по разпределение - в Търговищки окръг, 4 г. в ДСО „Фармахим” и 24 г. като специалист-организатор на представителство в Световния търговски център „Интерпред” – сдружение от представителства на фирми за външно-търговска посредническа дейност към Министерството за външноикономически връзки.
Сестра му ползва писмено и говоримо немски език. През 1954 г. е завършила Смесеното училище за чужди езици в гр. Ловеч - немски отдел, където освен немски език, изучава български, руски и английски.
От 2006 г. сестра му извършва подготвителната работа по представянето за отпечатване на литературните произведения на брат си, писателят-сценарист Филип Попов.
Филип Попов е завършил Народна дневна пета мъжка гимназия в гр. София.
След Втората световна война Филип участва активно като бригадир в Националното младежко бригадирско движение за построяване на „Детското градче“, прохода на Републиката „Хаинбоаз“, ж.п.линията Перник – Волуяк и моста „Чавдар“ в гр. София.
|
Филип Попов бригадир на моста "Чавдар" |
Филип участва и в културния театрален живот на читалище „Иван Вазов“ в кв. „Хаджи Димитър“ в гр. София.
За кратко време - няколко години – Филип участва и в обществено-политическия живот на кв. „Хаджи Димитър” в гр. София: председател на ДСНМ „Иван Сергиев“, член на Районния комитет и съдебен заседател.
Филип учи четири години хуманна медицина. Изключват го…
По-късно Филип Попов завършва четиригодишен курс за сценаристи в гр. Банкя.
Физически силен и добре сложен, Филип спортува бокс, плуване, ски-спорт…
Наследил усет към красивото от майчиния си род – род от интелектуалци, той живее в духовния свят на класическата музика, музиката изобщо, изобразителното изкуство, балета, театъра...
Филип Попов боготвореше морето, планината, децата, животните и болезнено ненавиждаше и мразеше лъжата, притворството и предателството.
За разлика от някои, Филип беше надарен с благородната душевност да се радва с радостта на всекиго, когото успехът и признанието са докоснали…
Тънкият шопски хумор и умението да преценява хората Филип Попов наследява от баща си.
Филип Попов е сред литературните среди на гр. София от 60-те години на миналия век до края на земния си живот.
Сред бохемата на „Бамбука” е известен, освен с литературното си творчество, и като „Боцмана” на кораба за „Далечно плаване“ на поета Иван Пейчев и „...един от последните несъкрушими рицари сред българите!“ на писателката Свобода Бъчварова.
Обществената си литературна творческа изява Филип Попов започва с разказа „Дядо Йото“, който е отпечатан през 1958 г. в сп. „Наша родина“. Негови разкази са отпечатани в сп. „Пламък“ – орган на Съюза на българските писатели. През 1992 г. вестник „Литературен форум” отпечатва есето „Кредо” на Филип Попов.
Художественият изказ на Филип е високо ценен, поради което изрази от негови произведения са цитирани в Българско-руски фразеологичен речник на Държавно издателство „Наука и изкуство“ София – Москва 1974 г.
Филип Попов е бил асистент- режисьор към кино-студия на Народната армия.
Филип е бил и спасител на плажа в Созопол, и къде ли още не, опознавайки света.
Филип Попов* (Филип Петров Филипов) е авторът на следните литературни произведения
– |
„Неразбрани игри“ – сценарий за документален филм – 1961* г. |
|
|
– |
„Краят на приказката“ – литературен филмов сценарий – 1963* изд. 2015 г. |
|
|
– |
„Тези, които останаха“ – литературен мини-сценарий за живота на миньорите на каскада „Белмекен – Сестримо” – 1962* г. изд. 2009 г. |
|
|
– |
„Пушката“ – литературен филмов мини-сценарий–1963*г. изд. 2009 г. |
|
|
– |
„Мъдростта на пътеката“ – литературен сценарий за бойци-сапьори-новобранци. – 1965* г. изд. 2019 г. |
|
|
– |
„Елховата планина“ – литературен филмов сценарий – 1966* г. |
|
|
– |
„Път сред хората“ – литературен филмов сценарий за живота на миньорите на ВЕЦ ”Батак” - 1967* г. изд. 2017 г. |
|
|
– |
„Една нощ без сбогом“ – литературен филмов сценарий – 1969* г. изд. 2013 г. – посветен на Септемврийското въстание през 1923 г. и отбелязан в статии на сп. „Филмови новини“ – 1969 г. и в-к „Народна култура“ – 1969 г. Несъгласието на автора – позовавайки се на авторското си право – да направи поръчана му промяна с политически привкус върху главния герой на сценария „Една нощ без сбогом“ и съгласи на съавторство, ще се отрази – впоследствие – пагубно върху публичната изява на литературното му творчество. |
|
|
– |
„Поручикът се връща подполковник. Тука е така.“ – литературен филмов сценарий – 1969* г. изд. 2014 г. и 2015 г. |
|
|
– |
„Нашите приятели“ – литературен филмов мини-сценарий за ежедневието в с. Сестримо – 1977* г. изд. 2009 г. |
|
|
– |
„Глупачето“ – литературен филмов сценарий – 1973* г. изд. 2012 г., 2013 г. и 2018 г. като „Глупачето (Петърчо)”. |
|
|
– |
„Поезия“: „Да не скърбим и да скърбим“ – (Компилация по Славчо Красински), „Гарги“, „Номенклатурчикът и сценаристът“ – 1973* г. изд. 2012 г. и 2013 г. |
|
|
– |
„Проломът“ – литературен филмов сценарий (Компилация по новела на Алексей Сегренски.) – 1990* г. изд. 2018 г. |
|
|
– |
„Победител“ – литературен филмов сценарий – 1985* г. изд. 2012 г. |
|
|
– |
„Лико от лавър“ – роман – 2001* г. |
|
|
– |
„Кредо“ – събрани творби: есе, разкази, литературни филмови мини-сценарии и гротеска, изд. 2009 г. |
*) Годината, в която е завършено литературното произведение.
Издадените книги на Филип Попов могат да се намерят в:
Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методи“.
Университетските библиотеки.
Регионалните библиотеки.
Общинските библиотеки.
Градските библиотеки и читалища.
Селски библиотеки и читалища.
Бояна филм ЕАД .
Театри.
Интернет като е-издания.
И други места.
Филип Попов напуска този свят на 4-ти януари 2003 г. в гр. София след продължителни усилия за духовно и физическо оцеляване.
Автобиография написана от Лиляна Филипов (Сестра на писателя-сценарист Филип Попов.)
Питат ме: |
Защо излизат от печат литературните произведения на брат ми сега, след като са написани през втората половина на 20-ти век? |
Отговарям: |
Защото сега е възможно.
Защото сега ще стигнат до хората. |
Лиляна.
––––––
*) Годината, през която е написано упоменатото литературно произведение. |