Filip Popov, Филип Попов
 
ФИЛИП ПОПОВ
FILIP POPOV
 
БИОГРАФИЯ

българска проза, Филип Попов, Филип Петров Филипов, есе, есеист Филип Попов, повест, приказка, край, море, моряци, Филип Попов - разказвач, Филип Попов - писател, Филип Попов писател - сценарист

Филип Попов

(Филип Петров Филипов)
   1930 – 2003
    

 

Филип Попов е творческият псевдоним на Филип Петров Филипов.

Филип Петров Филипов е роден на 23 април 1930 г. в гр. София.

Бащиният му род:

   Баща му Петър Филипов Петров (1903-1992) е учил в Трета софийска мъжка гимназия ( бил е в един клас със син на барон Гендович) и е работил в БДЖ като огняр, локомотивен машинист и инструктор - в локомотива с него са работили и цар Борис III-ти и Н.Й.Вапцаров.

Дядо му Филип Петров Божилов (1868-1940) – буден и заможен българин, известен в Софийско и като Филип Попов, е от село Гюреджия. Село Гюреджия е наричано в миналото: Погледец, Сгледници, а сега Огняново.

Баба му Мария – леля на Петко Даскала (Ошколовите) е от село Голема Раковица. Двете села – Огняново и Голема Раковица – принадлежат към община Елин Пелин (бивша Новоселска околия), Софийска област.

Прадядо му по бащина линия Петър Божилов е свещеник.

Световно известният интелектуалец ерудит – Владимир Николов – Свинтила и сестра му журналистката Надежда Полякова – Свинтила са внуци на Гълъбина – дъщеря на свещеник Петър Божилов от с. Гюреджия и сестра на Филип Петров Божилoв – дядото на писателя Филип Попов.

През 40-те години на 20-ти век дядото на писателя Филип Попов – Филип Петров Божилов (1868-1940) – самият той участник във войните след Освобождението, за да я има България – депозира сумата от петдесет хиляди, тогава златни, лева, в банката на село Новоселци, за издигане на паметник в с. Гюреджия на загиналите войници от с. Гюреджия през войните след Освобождението: Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война.

След 09.09.1944 г. през 50-те години на миналия век, когато синовете на дарителя напомнят за направения депозит в банката на село Новоселци, се установява, че приблизително половината от депозита в банката не е в наличност. Това знам от татко си и чичовците си Асен и Цветан.(Лиляна.)

   Прави чест на Стефан Илиев Стефанов, кмет на селото през 50-те години на миналия век, че е направил възможното, щото останалите в наличност по депозита пари в банката, да бъдат употребени по предназначението им и да бъде издигнат намиращия се сега в с. Гюреджия войнишкия паметник.
За Стефан Илиев татко ми казваше: „Стефан Ичов е добър и честен човек.” (Лиляна.)

Въз основа на решение на кметството на с. Огняново след 09.09.1944 г. предназначението на по-горе упоменатия депозит обхваща периода от след Освобождението до 09.09.1944 г.

Майчиният род на Филип Попов е от гр. Червен бряг. Дядo му Лазар Бановски е роден в село Видраре, Софийски окръг. Баба му Дилка Пенева (Цанова) – в село Равнище, Софийски окръг. Майка му Марийка е завършила Стопанското училище в град Бяла Слатина и е била преподавателка по „Българска бродерия”. Майка му умира от коремен тиф на 8-ми септември 1936 г., когато Филип е шестгодишен. Леля му Рада Бановска (по мъж Додова) р.1911 г. е завършила американския колеж в гр. Самоков и английска филология. През последните години от трудовата си дейност е преподавателка по английски език в ВИИ „Карл Маркс”. Вуйчо му Стоян Бановски (р.1906 г.) е завършил „Финанси” и е бил главен банков инспектор на БНБ. Вуйчо му подпоручик Иван Бановски (поет и драматург) р.1914 г. е завършил Военното училище в гр. София. За времето от след Освобождението до 40-те години на 20-ти век участие в обществения живот на България принос имат братовчеди на майка му, които са:

лекари, писатели, юрист-депутат, висши военни, зъболекари…


Втората му майка Цона Цакова е от гр. Тетевен.


Филип Попов е женен два пъти. И двата пъти се е развел. Деца няма.


Първата му съпруга проф. Лиляна Николова Мавродинова е дъщеря на доц. Вера Йорданова Иванова и проф. Никола Мавродинов и внучка на акад. Йордан Иванов.


Втората му съпруга Стефанка Чернаева е скулпторка.

Филип Попов 1928 г. Дилка и Лазар Бановски с децата си: Радка, Стоян, Марийка, бащата на Филип, Веселинка. В средата: Иван и Йорданка
Филип и майка му в с. Видраре през лятото на 1934 г. 1928 г. Дилка и Лазар Бановски с децата си: Радка, Стоян, Марийка, бащата на Филип, Веселинка.
В средата: Иван и Йорданка
 
 

Има сестра, която е родена на 24.10.1935 г. в гр. София и се казва Лиляна (Лили Филипова). Сестра му е магистър на фармацията – завършила е факултета по фармация към Медицинска академия в гр. София. Същата ползва писмено и говоримо немски език. През 1954 г. завършва Смесеното училище за чужди езици в гр. Ловеч – немски отдел, където освен немски изучава: български, руски и английски езици. Работила е 5 г. – по разпределение – като управител на аптека в Търговишки окръг, 3 г. в ДСО „Фармахим“ и 24 г. Като специалист-организатор на представителство в Световния търговски център „Интерпред“ – сдружение за представителства на фирми и за външнотърговска посредническа дейност към Минитерството за външноикономическите връзки. От 2006 г. извършва подготвителната работа по представянето за отпечатване на литературните произведения на брат си.

Лили Филипова   Лили/ Лиляна Филипова
Сестрата на Филип - Лиляна

Филип Попов завършва Народна дневна пета мъжка гимназия в гр. София.


След Втората световна война участва активно в Националното младежко бригадирско движение за построяването на „Детското градче“, прохода на Републиката „Хаинбоаз“, ж.п.линията Перник – Волуяк, моста „Чавдар“ в гр. София...
Активно се включва и в културния театрален живот на читалище „Иван Вазов“ в кв. „Хаджи Димитър“ в гр. София.

За кратко време – няколко години – участва активно в обществено-политическия живот на кв.“Хаджи Димитър“ в гр. София – председател на ДСНМ „Иван Сергиев“, член на Районния комитет, съдебен заседател.


Четири години учи хуманна медицина, прекъсва следването си – изключват го!


По-късно завършва четиригодишен курс за сценаристи в гр. Банкя.


Физически силен и добре сложен, спортува активно – бокс, плуване, ски-спорт.


Наследил усет към красивото от майчиния си род – род от интелектуалци – той живее в духовния свят на класическата музика и музиката изобщо, изобразителното изкуство, балета, театъра....

Филип Попов боготвореше морето, планината, децата, животните и ненавиждаше лъжата, притворството и предателството. За разлика от някои хора, той беше надарен с благородната душевност да се радва и с радостта, докоснала с успех и признание и другите.

Филип Попов
Филип Попов бригадир на моста "Чавдар"

   От баща си наследява тънкия шопски хумор и умението да преценява хората.


Филип Попов е в литературните среди на гр. София от 60-те години на миналия век до края на Земния си живот.


Сред бохемата на „Бамбука“ освен с литературното си творчество е известен и като „Боцмана на кораба за далечно плаване“ на поета Иван Пейчев и „...един от последните несъкрушими рицари сред българите!“ на писателката Свобода Бъчварова.


Обществената си литературна творческа изява Филип Попов започва с разказа „Дядо Йото“ – отпечатан в сп. „Наша родина“ – 1958 г..


Негови разкази са отпечатани в сп. „Пламък“ – орган на Съюза на българските писатели.


Есето „Кредо“ е отпечатано във вестник „Литературен форум“. 1992 г.
Художественият му изказ е високо ценен, поради което изрази от негови разкази са цитирани в Българско-руски фразеологичен речник на Държавно издателство „Наука и изкуство“ София – Москва 1974 г.


Филип Попов е работил и като асистент режисьор към киностудия на Народната армия.


Бил и сред миньорите на каскада „Белмекен – Сестримо“ („Тези, които останаха“) и ВЕЦ „Батак” („Път сред хората“) – литературни филмови сценарии.


Работил е и като спасител на плажа в Созопол...
И къде ли още не, опознавайки света.


Филип Попов е автор на следните литературни произведения:

„Неразбрани игри“ – сценарий за документален филм – 1961* г.
   
„Краят на приказката“ – литературен филмов сценарий – 1963* г., изд. 2015 г.
   
„Тези, които останаха“ – литературен мини-сценарий – 1962* г., изд. 2009 г.
   
„Пушката“– литературен филмов мини-сценарий –1963* г., изд. 2009 г.
   
„Мъдростта на пътеката“ – литературен филмов сценарий – 1965* г.
   
„Елховата планина“ – литературен филмов сценарий – 1966* г.
   
„Път сред хората“ – литературен филмов сценарий – 1967* г., изд. 2017 г.
   
„Една нощ без сбогом“ – литературен филмов сценарий – 1969* г., изд. 2013 г. Посветен на Септемврийското въстание 1923 г. Отбелязан в статии на сп. „Филмови новини“ – 1969 г. и в-к „Народна култура“ – 1969 г. Несъгласието на автора – позовавайки се на авторското си право – да направи поръчкова промяна – с политически привкус – върху главния герой на сценария „Една нощ без сбогом“, ще се отрази впоследствие пагубно върху публичната изява на цялото му литературно творчество.
   
„Поручикът се връща подполковник. Тука е така.“ – литературен филмов сценарий .– 1969*г., изд. 2014 г. и 2015 г.
   
„Нашите приятели“ – литературен филмов мини- сценарий – 1977*г., изд. 2009 г.
   
„Глупачето“ – литературен филмов сценарий – 1973* г., изд. 2012г. 2013 г. и 2018 г.
   
„Поезия“: „Да не скърбим и да скърбим“, „Гарги“, „Номенклатурчикът и Сценаристът“ .– 1973* г., изд. 2012г. и 2013г.
   
„Проломът“ – литературен филмов сценарий – 1990* г.
   
„Победител“ – литературен филмов сценарий – 1985* г., изд. 2012 г.
   
„Лико от лавър“ – роман – 2001* г.
   
„Кредо“ – събрани творби: есе, разкази, литературни филмови мини-сценарии и гротеска – изд. 2009 г.

Издадените книги на Филип Попов могат да се намерят в Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методи“ , в Университетските библиотеки, в общинските, градските, селските и регионални библиотеки, в читалища, в Бояна филм ЕАД , в театри, в интернет като е-издания и други.

   Филип Попов напуска този свят на 4-ти януари 2003 г. в гр. София след продължителни усилия за духовно и физическо оцеляване.
––––––

* Годината, през която е написано упоменатото литературно произведение.
 

ФРАЗИ НА ФИЛИП ПОПОВ, КОИТО ВПЕЧАТЛЯВАТ,

ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ СЕСТРА МУ ЛИЛИ (ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА)

     Само истината няма грях!


По сърна мога да стрелям, ако е насочила пушка в мен.


Ако някой каже, че не помни какво е говорил и правил като пиян, лъже.  


Ние мъжете тичаме подир жени, ако ни бягат.


Мъжете не търпят умните жени.


Обичам всичко онова, което мога и да отмина.


На лошите хора най-лошото е, че не са постоянно лоши.


Иска, но не умее и затова мрази този, който умее.


Широко скроеният човек чува и другомислещия.


Жена ти намрази ли роднините ти, знай, че теб те е намразила много преди това.


И България е красива като Швейцария, но трябва да дойдат швейцарците.


Има хора, които виждат нещата в живота. Други ги виждат, когато им се покажат. Трети, и да им се покажат, пак не ги виждат. А някои виждат само това, което искат да видят.


В гората едни чуват песента на върхарите, други се наслаждават на багрите и формите на дърветата, а някои пресмятат кубиците дървесина, които могат да придобият.


Важното е, какво ще остане след нас. След нас „нужникът“ ще бъде пълен! („Глупачето“)


Винаги съм казвал, че както зайците в Австралия, така и простаците у нас, немат естествени врагове.


Виж буренът колко бързо задуши цветята! Така е и с хората!


Изкорениш ли бурен не бива да бъдеш сигурен, че няма да поникне друг по-опасен и още по-безполезен бурен!


Уморих се от високомерието на претенциозната посредственост...

   И към сестра си:      

   Ако ми беше брат, щех да покоря света.

 

Ако желаете да видите предаването на телевизия СКАТ "Директно за културата" с водещ Любомир Захариев на тема: "Писателят Филип Попов" от 28.02.2017 г. на видео и разговора на предаването на книжен носител, кликнете ТУК

Филип Попов
Поезия
Книги 
Галерия
Видео и текст
Войн. паметник в село Огняново
NEST Agency