Filip Popov, Филип Попов
 
ФИЛИП ПОПОВ
FILIP POPOV
 
БИОГРАФИЯ

българска проза, Филип Попов, Филип Петров Филипов, есе, есеист Филип Попов, повест, приказка, край, море, моряци, Филип Попов - разказвач, Филип Попов - писател, Филип Попов писател - сценарист

Филип Попов

(Филип Петров Филипов)
   1930 – 2003
    

 

Филип Попов е творческият псевдоним на Филип Петров Филипов.

Филип Петров Филипов е роден на 23 април 1930 г. в гр. София.

 

Бащиният му род:


Баща му Петър Филипов Петров, останал сирак, без майка, на 6 годишна възраст, е работил в БДЖ като огняр и локомотивен машинист. Дядо му Филип Петров Божилов – буден и заможен българин, известен в Софийско и като Филип Попов, е от с. Гюреджия. (Село Гюреджия, в миналото, е наричано още: Погледец, Сгледници. Сега – Огняново.) Баба му Мария е от с. Голема Раковица. (Двете села – Огняново и Голема Раковица – принадлежат към община Елин Пелин, Софийска област (бивша Новоселска околия.) Прадядо му по бащина линия, Петър Божилов, е свещеник.

В началото на четиридестте години на 20-ти век, дядото на писателя Филип Попов, - Филип Петров Божилов, внася депозит от 50 хиляди, тогава, златни лева, в банката на село Новоселци, за да бъде вдигнат паметник в село Гюреджия на загиналите, за България, войници през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
След 09.09.1944 г., е установено, от наследниците на починалия на 05.05.1940 г., Филип Петров Божилов, че почти половината от внесената сума по упоменатия по-горе депозит в банката на село Новоселци, не е в наличност.
Прави чест на Стефан Илиев Стефанов, кмет на село Огняново през 50-те години на 20-ти век, - преименувано междувременно от Гюреджия на Сгледници и на Огняново, че и, въз основа на станалия му достояние упоменат по-горе депозит, от наследниците на Филип Петров Божилов, е направил възможно с останалите по депозита пари в банката на Новоселци, да бъде издигнат войнишки паметник в село Огняново. С решение на кметството, - значимостта на паметника обхваща времевия период от след Освобождението до 09.09.1944 г.
След 09.09.1944 г. село Сгледници е преименувано на Огняново, - в памет на убития преди 09.09.1944 г и роден в село Гюреджия - Новоселска околия, партизанин Илия Христо Генов с партизанското име Огнян.

Всичко горенаписано знам от татко ми и чичовците ми Асен и Цветан. Татко ми казваше, че Стефан Илиев Стефанов е добър и честен човек. (Лиляна.)


Майчиният му род е от гр. Червен бряг. Дядo му Лазар Бановски е от с. Видраре, Софийски окръг. Баба му Дилка Пенева (Цанова) – от с. Равнище, Софийски окръг. Майка му Марийка е завършила Стопанското училище в Бяла Слатина и е била преподавателка по „Българска бродерия”. Майка му умира от коремен тиф на 8-ми септември 1936 г., когато Филип е едва шестгодишен. Втората му майка Цона Цакова е от гр. Тетевен.

Филип Попов 1928 г. Дилка и Лазар Бановски с децата си: Радка, Стоян, Марийка, бащата на Филип, Веселинка. В средата: Иван и Йорданка
Филип и майка му в с. Видраре през лятото на 1934 г. 1928 г. Дилка и Лазар Бановски с децата си: Радка, Стоян, Марийка, бащата на Филип, Веселинка.
В средата: Иван и Йорданка
 
 

Филип Попов е женен два пъти. И двата пъти се е развел. Деца няма. Първата му съпруга е проф. Лиляна Николова Мавродинова – дъщеря на доц. Вера Йорданова Иванова и проф. Никола Мавродинов и внучка на ак. Йордан Иванов. Втората му съпруга Стефанка Чернаева е скулпторка.


Има сестра, която е родена на 24.10.1935 г. в гр. София и се казва Лиляна (Лили Филипова). Сестра му е магистър на фармацията – завършила е факултета по фармация към Медицинска академия в гр. София. Същата ползва писмено и говоримо немски език – завършила е през 1954 г. Смесеното училище за чужди езици в гр. Ловеч, немски отдел, където освен немски е изучавала: български, руски и английски език. Сестра му е работила: 5 г. – по разпределение – като управител на аптека в Търговишки окръг, 3 г. в ДСО „Фармахим“ и 24 г. като специалист-организатор на представителство в Световния търговски център „Интерпред“ (Сдружение за представителства на фирми и за външнотърговска посредничестка дейност.) към Минитерството за външноикономически връзки. От 2006 г. извършва подготвителната работа по представянето за отпечатване на литера
турните произведения на брат си.

Лили Филипова   Лили/ Лиляна Филипова
Сестрата на Филип - Лиляна


Филип Попов завършва Народна дневна пета мъжка гимназия в гр. София.


След Втората световна война Филип Попов участва активно в Националното младежко бригадирско движение за построяването на „Детското градче“, прохода на Републиката „Хаинбоаз“, ж.п.линията Перник – Волуяк, моста „Чавдар“ в гр. София...

Филип Попов
Филип Попов бригадир на моста "Чавдар"

Активно се включва и в културния театрален живот на читалище „Иван Вазов“ в кв. „Хаджи Димитър“ в гр. София.


За кратко време – няколко години – участва активно в обществено-политическия живот на кв.“Хаджи Димитър“ в гр. София – председател на ДСНМ „Иван Сергиев“, член на Районния комитет, съдебен заседател.


Четири години учи хуманна медицина – прекъсва следването си – изключват го!


По-късно завършва – четиригодишен курс за сценаристи в гр. Банкя.
Физически силен и добре сложен, спортува активно – бокс, плуване, ски-спорт.


Наследил усет към красивото от майчиния си род – род от интелектуалци – той живее в духовния свят на класическата музика и музиката изобщо, изобразителното изкуство, балета, театъра...
Филип Попов боготвори морето, планината, децата, животните. Той ненавиждаше лъжата, притворството и предателството. За разлика от някои хора, той беше надарен с благородната душевност да се радва и с радостта, докоснала с успех и признание и другите.


От баща си наследява тънкия шопски хумор и умението да преценява хората.


Филип Попов е в литературните среди на гр. София от 60-те години на миналия век до края на Земния си живот.
Сред бохемата на „Бамбука“ освен с литературното си творчество е известен и като „Боцмана на кораба за далечно плаване“ на поета Иван Пейчев и „...един от последните несъкрушими рицари сред българите!“ на писателката Свобода Бъчварова.
Обществената си литературна творческа изява Филип Попов започва с разказа „Дядо Йото“ – отпечатан в сп. „Наша родина“ – 1958 г.
Негови разкази са отпечатани в сп. „Пламък“ – орган на Съюза на българските писатели.
„Кредо“ – есе – отпечатано във вестник „Литературен форум“. 1992 г.
Художественият му изказ е високо ценен, поради което изрази от негови разкази са цитирани в Българско-руски фразеологичен речник на Държавно издателство „Наука и изкуство“ София – Москва 1974 г.
Филип Попов е работил и като асистент режисьор към киностудия на Народната армия.
Филип Попов е бил и сред миньорите на каскада „Белмекен – Сестримо“ („Тези, които останаха“, „Път сред хората“ – литературни филмови сценарии.)
Работил е и като спасител на плажа в Созопол...
И къде ли още не, опознавайки света.


Филип Попов е автор на следните литературни произведения:

„Неразбрани игри“ – сценарий за документален филм – 1961* г.
   
„Краят на приказката“ – литературен филмов сценарий – 1963* г., изд. 2015 г.
   
„Тези, които останаха“ – литературен мини-сценарий – 1962* г., изд. 2009 г.
   
„Пушката“– литературен филмов мини-сценарий –1963* г., изд. 2009 г.
   
„Мъдростта на пътеката“ – литературен филмов сценарий – 1965* г.
   
„Елховата планина“ – литературен филмов сценарий – 1966* г.
   
„Път сред хората“ – литературен филмов сценарий – 1967* г., изд. 2017 г.
   
„Една нощ без сбогом“ – литературен филмов сценарий – 1969* г., изд. 2013 г. Посветен на Септемврийското въстание 1923 г. Отбелязан в статии на сп. „Филмови новини“ – 1969 г. и в-к „Народна култура“ – 1969 г. Несъгласието на автора – позовавайки се на авторското си право – да направи поръчкова промяна – с политически привкус – върху главния герой на сценария „Една нощ без сбогом“, ще се отрази впоследствие пагубно върху публичната изява на цялото му литературно творчество.
   
„Поручикът се връща подполковник. Тука е така.“ – литературен филмов сценарий .– 1969*г., изд. 2014 г. и 2015 г.
   
„Нашите приятели“ – литературен филмов мини- сценарий – 1977* г., изд. 2009 г.
   
„Глупачето“ – литературен филмов сценарий – 1973* г., изд. 2012 г. и 2013 г.
   
„Поезия“: „Да не скърбим и да скърбим“, „Гарги“, „Номенклатурчикът и Сценаристът“ .– 1973* г., изд. 2012г. и 2013 г.
   
„Проломът“ – литературен филмов сценарий – 1990* г.
   
„Победител“ – литературен филмов сценарий – 1985* г., изд. 2012 г.
   
„Лико от лавър“ – роман – 2001* г.
   
„Кредо“ – събрани творби: есе, разкази, литературни филмови мини-сценарии и гротеска – изд. 2009 г.

   Издадените книги на Филип Попов могат да се намерят в Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методи“ , в Университетските библиотеки, в общинските, градските, селските и регионални библиотеки, в читалища , в Бояна филм ЕАД , в театри, и други.

   Филип Попов напуска този свят на 4-ти януари 2003 г. в гр. София след продължителни усилия за духовно и физическо оцеляване.
––––––
* Годината, през която е написано упоменатото литературно произведение.

 

ФРАЗИ НА ФИЛИП ПОПОВ, КОИТО ВПЕЧАТЛЯВАТ,

ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ СЕСТРА МУ ЛИЛИ (ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА)

 

   Само истината няма грях!

   По сърна мога да стрелям само ако е насочила пушка в мен.

   Ако някой каже, че не помни какво е говорил и правил като пиян, лъже.  

   Ние мъжете тичаме подир жени само ако ни бягат.

   Обичам всичко онова, което мога и да отмина.

   На лошите хора най-лошото е, че не са постоянно лоши.

   Иска, но не умее и затова мрази този, който умее.

   Широко скроеният човек чува и другомислещия.

   Жена ти намрази ли роднините ти, знай, че теб те е намразила много преди това.

   И България е красива като Швейцария, но трябва да дойдат швейцарците.

   Има хора, които виждат нещата в живота. Други ги виждат, когато им се покажат. Трети, и да им се покажат, пак не ги виждат. А някои виждат само това, което искат да видят.

   В гората едни чуват песента на върхарите, други се наслаждават на багрите и формите на дърветата, а някои пресмятат кубиците дървесина, които могат да придобият.

   Важното е, какво ще остане след нас. След нас „нужникът“ ще бъде пълен! („Глупачето.“)

   Виж буренът колко бързо задуши цветята! Така е и с хората!

   Изкорениш ли бурен не бива да бъдеш сигурен, че няма да поникне друг по-опасен и още по-безполезен бурен!

   И към сестра си:      

   Ако ми беше брат, щех да покоря света.

 

Ако желаете да видите предаването на телевизия СКАТ "Директно за културата" с водещ Любомир Захариев на тема: "Писателят Филип Попов" от 28.02.2017 г. на видео и разговора на предаването на книжен носител, кликнете ТУК

Филип Попов
Поезия
Книги 
Галерия
Видео и текст
NEST Agency