Filip Popov, Филип Попов
 
ФИЛИП ПОПОВ
FILIP POPOV
 
БИОГРАФИЯ

българска проза, Филип Попов, Филип Петров Филипов, есе, есеист Филип Попов, повест, приказка, край, море, моряци, Филип Попов - разказвач, Филип Попов - писател, Филип Попов писател - сценарист

Филип Попов

(Филип Петров Филипов)
   1930 – 2003
    

Филип Попов е творческият псевдоним на Филип Петров Филипов.

 
Филип Петров Филипов е роден на 23 април 1930 г. в гр. София.
Бащата на Филип Попов: Петър Филипов Петров (1903-1992) – роден в с.Гюреджия, е учил в Трета софийска мъжка гимназия, където е съученик със един от синовете на барон Гендович. Баща му е работил в БДЖ като огняр, локомотивен машинист и инструктор.
Дядото на Филип Попов по бащина линия: Филип Петров Божилов (1868-1940) - роден в с. Гюреджия, е бил буден заможен българин, известен в Софийско и като Филип Попов (Баща му Петър Божилов е свещеник. Майка му Неделя (Бонева) е от с. Доганово).
Бабата на писателя Филип Попов по бащина линия: Мария от Голема Раковица (Леля на Петко Даскала – Ошколовите.) е починала през 1910 г.
Селата: Огняново (Наричано в миналото: Гюреджия, Сгледници, Погледец…), Голема Раковица и Доганово принадлежат към община „Елин Пелин” (Бившата Новоселска околия.), Софийска област.

Световно известният интелектуалец и ерудит Владимир Георгиев Николов - Свинтила и сестра му: журналистката Надежда Георгиева Полякова – Свинтила са внуци на Гълъбина, която е дъщеря на свещеник Петър Божилов и сестра на дядото, по бащина линия, на писателя Филип Попов.
Гълъбина, облякла ямурлук* (*Ямурлук: мъжка горна дреха.), и съпругът ‘и Никола (От Голема Раковица), препускайки на коне, са побягнали към гр. София, когато турците напускайки България, са отвличали девойки и млади жени.

През 40-те години на 20-ти век дядото по бащина линия на писателя Филип Попов: Филип Петров Божилов – сам той участник във войните след Освобождението, за да я има България - депозира сумата от петдесет хиляди – тогава златни – лева в банката на село Новоселци, за да се издигне: паметник във село Гюреджия на загиналите войници от с. Гюреджия през войните след Освобождението на България: Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война.

След 09.09.1944 г. през 50-те години на миналия век, когато синовете на дарителя напомнят за предназначението на направения депозит от баща им в банката на село Новоселци, се установява, че приблизително половината от депозита в банката не е в наличност.
Това знам от татко ми и чичовците ми: Асен и Цветан. (Лиляна.)
Прави чест на Стефан Илиев Стефанов – кмет на село Огняново през 50-те години на миналия век – че е направил възможното, щото останалите в наличност по депозита пари в Новоселската банка, да бъдат употребени по предназначението им и да се издигне намиращия се в с. Огняново войнишки паметник.
За Стефан Илиев татко ми казваше: „Стефан Ичов е добър и честен човек.”(Лиляна.)
Въз основа на решение на кметството на с. Огняново след 09.09.1944 г., предназначението на по-горе упоменатия депозит обхваща периода от след Освобождението до 09.09.1944 г.


Филип Попов 1928 г. Дилка и Лазар Бановски с децата си: Радка, Стоян, Марийка, бащата на Филип, Веселинка. В средата: Иван и Йорданка
Филип и майка му в с. Видраре през лятото на 1934 г. 1928 г. Дилка и Лазар Бановски с децата си: Радка, Стоян, Марийка, бащата на Филип, Веселинка. В средата: Иван и Йорданка

 

Майчиният род на Филип Попов е от гр. Червен бряг.
Дядoто на Филип Попов по майчина линия: Лазар Бановски е роден в село Видраре, Софийски окръг. Баба му Дилка Лазарова Бановска (Дилка Пенева Цанова): в село Равнище, Софийски окръг. Майката на Филип Попов: Марийка (1903- 1936), която умира от коремен тиф на 8-ми септември, когато Филип Попов е едва на 6 години, е завършила Стопанското училище в град Бяла Слатина, където е била след това и преподавателка по „Българска бродерия”. Леля му Рада Л. Бановска, по мъж Додова (1911- 2004), която е завършила американския колеж в гр. Самоков и английска филология в Софийски университет, – през последните години от трудовата си дейност е преподавателка по английски език в ВИИ „Карл Маркс”. Вуйчо му: Стоян Л. Бановски (р.1906 г.), завършил „Финанси”, е бил главен инспектор при БНБ. Вуйчо му: поручик Иван Л. Бановски (р.1914 г.) – поет и драматург, е завършил Военното училище в гр. София.
За времето: от след Освобождението на България до 40-те години на 20-ти век, участие в обществения живот на България принос имат братовчеди на майката на Филип, които са лекари, писатели, депутат-юрист, висши военни, зъболекари…
Втората майка на Филип Попов: Цона Петрова Филипова (Цона Цакова Маркова) е от гр. Тетевен.

Филип Попов се е женил два пъти. И двата пъти се е развел. Деца няма.
Първата съпруга на Филип Попов: проф. Лиляна Николова Мавродинова (1932- 2016) е дъщеря на доц. Вера Йорданова Иванова – Мавродинова (1896- 1987) и проф. Никола Мавродинов (1904- 1958), и внучка на акад. Йордан Иванов (1872- 1947), и кръщелница на ак. Николай Райнов (1889- 1954).
Втората съпруга на Филип Попов: Стефанка Чернаева е скулпторка.

Филип има сестра: Лиляна Филипова (Родена на 24.10.1935 г. в гр. София.). Лиляна, завършила факултета по фармация при Медицинска академия в гр. София, е магистър на фармацията. Сестра му е работила: 5 г. като управител на аптеки – по разпределение - в Търговищки окръг, 4 г. в ДСО „Фармахим” и 24 г. като: специалист-организатор на представителство в Световния търговски център „Интерпред” – сдружение от представителства на фирми за външно-търговска-посредническа дейност към Министерството за Външноикономически връзки.
Сестра му ползва писмено и говоримо немски език: през 1954 г. е завършила Смесеното училище за чужди езици в гр. Ловеч - немски отдел, където освен немски език, изучава български, руски и английски.

От 2006 г. сестра му извършва подготвителната работа по представянето за отпечатване на литературните произведения на брат си: писателят-сценарист Филип Попов.

Лили Филипова   Лили/ Лиляна Филипова
Сестрата на Филип - Лиляна

Филип Попов е завършил Народна дневна Пета мъжка гимназия в гр. София.
След Втората световна война Филип участва активно: като бригадир в Националното младежко бригадирско движение за построяване на: „Детското градче“, прохода на Републиката „Хаинбоаз“, ж.п.линията Перник – Волуяк и моста „Чавдар“ в гр. София.
Филип участва и в културния театрален живот на читалище „Иван Вазов“ в кв. „Хаджи Димитър“ в гр. София.
За кратко време - няколко години – Филип участва и в обществено-политическия живот на кв. „Хаджи Димитър” в гр. София: председател на ДСНМ „Иван Сергиев“, член на Районния комитет и съдебен заседател.
Филип учи четири години хуманна медицина. Изключват го…
По-късно Филип Попов завършва четиригодишен курс за сценаристи в гр. Банкя.
Физически силен и добре сложен Филип спортува: бокс, плуване, ски-спорт…
Наследил усет към красивото от майчиния си род – род от интелектуалци – той живее в духовния свят на класическата музика, - музиката изобщо, изобразителното изкуство, балета, театъра...
Филип Попов боготвореше морето, планината, децата, животните и ненавиждаше лъжата, притворството и предателството.
За разлика от някои, Филип беше надарен с благородната душевност да се радва с радостта на всекиго, когото успехът и признанието са докоснали..
Тънкия шопски хумор и умението да преценява хората Филип Попов наследява от баща си.
Филип Попов е сред литературните среди на гр. София от 60-те години на миналия век до края на Земния си живот.

Филип Попов
Филип Попов бригадир на моста "Чавдар"

 


Сред бохемата на „Бамбука” е известен, освен с литературното си творчество, и като „Боцмана на кораба за далечно плаване“ на поета Иван Пейчев и „...един от последните несъкрушими рицари сред българите!“ на писателката Свобода Бъчварова.
Обществената си литературна творческа изява Филип Попов започва с разказа „Дядо Йото“, който е отпечатан през 1958 г. в сп. „Наша родина“. Негови разкази са отпечатани в сп. „Пламък“ – орган на Съюза на българските писатели. През 1992 г. вестник „Литературен форум” отпечатва: „Кредо” – есе - на Филип Попов.
Художественият изказ на Филип е високо ценен, поради което изрази от негови произведения са цитирани в Българско-руски фразеологичен речник на Държавно издателство „Наука и изкуство“ София – Москва 1974 г.
Филип Попов е бил асистент режисьор към кино-студия на Народната армия.
Филип е бил и спасител на плажа в Созопол, и къде ли още не, опознавайки света.



Филип Попов* (Филип Петров Филипов) е авторът на следните литературни произведения

„Неразбрани игри“ – сценарий за документален филм – 1961* г.
 
„Краят на приказката“ – литературен филмов сценарий – 1963* изд. 2015 г.
   
„Тези, които останаха“ – литературен мини-сценарий за живота на миньорите на каскада „Белмекен – Сестримо” – 1962* г. изд. 2009 г.
   
„Пушката“ – литературен филмов мини-сценарий – 1963* г. изд. 2009 г.
   
„Мъдростта на пътеката“ – литературен сценарий за бойци-сапьори-новобранци. – 1965* г.
   
„Елховата планина“ – литературен филмов сценарий – 1966* г.
   
„Път сред хората“ – литературен филмов сценарий за живота на миньорите на ВЕЦ ”Батак” - 1967* г. изд. 2017 г.
   
„Една нощ без сбогом“ – литературен филмов сценарий – 1969* г. изд. 2013 г. – посветен на Септемврийското въстание през 1923 г. и отбелязан в статии на сп. „Филмови новини“ – 1969 г. и в-к „Народна култура“ – 1969 г. Несъгласието на автора – позовавайки се на авторското си право – да направи поръчана му промяна с политически привкус върху главния герой на сценария „Една нощ без сбогом“ и съгласи на съавторство, ще се отрази – впоследствие – пагубно върху публичната изява на литературното му творчество.
   
„Поручикът се връща подполковник. Тука е така.“ – литературен филмов сценарий – 1969* г. изд. 2014 г. и 2015 г.
   
„Нашите приятели“ – литературен филмов мини-сценарий за ежедневието в с. Сестримо – 1977* г. изд. 2009 г.
   
„Глупачето“ – литературен филмов сценарий – 1973* г. изд. 2012 г., 2013 г. и 2018 г. като „Глупачето (Петърчо)”.
   
„Поезия“: „Да не скърбим и да скърбим“ – (Компилация по Славчо Красински), „Гарги“, „Номенклатурчикът и сценаристът“ – 1973* г. изд. 2012 г. и 2013 г.
   
„Проломът“ – литературен филмов сценарий (Компилация по новела на Алексей Сегренски.) – 1990* г. изд. 2018 г.
   
„Победител“ – литературен филмов сценарий – 1985* г. изд. 2012 г.
   
„Лико от лавър“ – роман – 2001* г.
   
„Кредо“ – събрани творби: есе, разкази, литературни филмови мини-сценарии и гротеска, изд. 2009 г.

Издадените книги на Филип Попов могат да се намерят в:

Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методи“.
Университетските библиотеки.
Регионалните библиотеки.
Общинските библиотеки.
Градските библиотеки и читалища.
Селски библиотеки и читалища.
Бояна филм ЕАД .
Театри.
Интернет като е-издания.
И други места.

Филип Попов напуска този свят на 4-ти януари 2003 г. в гр. София след продължителни усилия за духовно и физическо оцеляване.


Автобиография написана от Лиляна Филипов (Сестра на писателя-сценарист Филип Попов.)

Питат ме: Защо излизат от печат литературните произведения на брат ми сега, след като са написани през втората половина на 20-ти век?
Отговарям: Защото сега е възможно. Защото сега ще стигнат до хората.
Лиляна.


––––––

*) Годината, през която е написано упоменатото литературно произведение.
 

ФРАЗИ НА ФИЛИП ПОПОВ, КОИТО ВПЕЧАТЛЯВАТ,

ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ СЕСТРА МУ ЛИЛИ (ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА)

    Погледни ги ТУК

 

Ако желаете да видите предаването на телевизия СКАТ "Директно за културата" с водещ Любомир Захариев на тема: "Писателят Филип Попов" от 28.02.2017 г. на видео и разговора на предаването на книжен носител, кликнете ТУК

Филип Попов
Поезия
Фрази
Книги 
Галерия
Видео и текст
Войн. паметник в село Огняново
NEST Agency