Filip Popov, Филип Попов
 
ФИЛИП ПОПОВ
FILIP POPOV
 
БИОГРАФИЯ

българска проза, Филип Попов, Филип Петров Филипов, есе, есеист Филип Попов, повест, приказка, край, море, моряци, Филип Попов - разказвач, Филип Попов - писател, Филип Попов писател - сценарист

Филип Попов

(Филип Петров Филипов)
   1930 – 2003
    

Филип Попов е творческият псевдоним на Филип Петров Филипов.

  Филип Петров Филипов е роден на 23 април 1930 г. в гр. София.

Бащата на Филип Попов - Петър Филипов Петров (1903-1992), роден в с.Гюреджия, е учил в Трета софийска мъжка гимназия и е бил съученик със един от синовете на барон Гендович, а по-късно е работил като огняр, локомотивен машинист и инструктор в БДЖ.


Дядото на Филип Попов по бащина линия Филип Петров Божилов(1868-1940), роден в с. Гюреджия, е бил буден и заможен българин, известен в Софийско и като Филип Попов (баща му Петър Божилов е бил свещеник; майка му Неделя (Бонева) е от с. Доганово).
Бабата на писателя Филип Попов по бащина линия Мария, леля на Петко Даскала (Ошколовите), починала през 1910 г. е родена в с. Голема Раковица.

Селата: Огняново (в миналото наричано Гюреджия, Сгледници, Погледец…), Голема Раковица и Доганово принадлежат към община „Елин Пелин” (бившата Новоселска околия), Софийска област.

Световно известният интелектуалец и ерудит Владимир Николов - Свинтила и сестра му, журналистката Надежда Полякова – Свинтила са внуци на Гълъбина - дъщеря на свещеник Петър Божилов и сестра на Филип Петров Божилoв.

През 40-те години на 20-ти век дядото на писателя Филип Попов, по бащина линия, Филип Петров Божилов – самият той участник във войните след Освобождението, за да я има България - депозира сумата от петдесет хиляди, тогава златни, лева в банката на село Новоселци, за издигане на паметник в с. Гюреджия на загиналите войници от с. Гюреджия през войните след Освобождението: Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война.

След 09.09.1944 г. през 50-те години на миналия век, когато синовете на дарителя напомнят за направения депозит в банката на село Новоселци, се установява, че приблизително половината от депозита в банката не е в наличност. Това знам от татко ми и чичовците ми Асен и Цветан. (Лиляна.)

Прави чест на Стефан Илиев Стефанов, кмет на селото през 50-те години на миналия век, че е направил възможното, щото останалите в наличност по депозита пари в Новоселската банка, да бъдат употребени по предназначението им и да бъде издигнат намиращия се сега в с. Огняново войнишки паметник.

За Стефан Илиев татко ми казваше: „Стефан Ичов е добър и честен човек.”(Лиляна.)

Въз основа на решение на кметството на с. Огняново след 09.09.1944 г. предназначението на по-горе упоменатия депозит обхваща периода от след Освобождението до 09.09.1944 г.

Майчиният род на Филип Попов е от гр. Червен бряг.
Дядoто на Филип Попов по майчина линия Лазар Бановски е роден в село Видраре, Софийски окръг. Баба му Дилка Лазарова Бановска (Дилка Пенева Цанова) - в село Равнище, Софийски окръг.

Филип Попов 1928 г. Дилка и Лазар Бановски с децата си: Радка, Стоян, Марийка, бащата на Филип, Веселинка. В средата: Иван и Йорданка
Филип и майка му в с. Видраре през лятото на 1934 г. 1928 г. Дилка и Лазар Бановски с децата си: Радка, Стоян, Марийка, бащата на Филип, Веселинка.
В средата: Иван и Йорданка

 

Майката на Филип Попов – Марийка (1903- 1936) е завършила Стопанското училище в град Бяла Слатина и е била преподавателка по „Българска бродерия”. Майка му умира от коремен тиф на 8-ми септември 1936 г., когато Филип е шестгодишен.

Леля му Рада Бановска, по мъж Додова (1911- 2004) е завършила американския колеж в гр. Самоков и английска филология в Софийския университет, а през последните години от трудовата си дейност е преподавателка по английски език в ВИИ „Карл Маркс”.

Вуйчо му Стоян Бановски (р.1906 г.) е завършил „Финанси” и е бил главен банков инспектор при БНБ. Вуйчо му, поручик Иван Бановски (р.1914 г.) е поет и драматург, завършил Военното училище в гр. София. За времето от след Освобождението до 40-те години на 20-ти век участие в обществения живот на България принос имат братовчеди на майка му, които са лекари, писатели, юрист-депутат, висши военни, зъболекари…

Втората майка на Филип Попов, Цона Петрова Филипова (Цона Цакова Маркова) е от гр. Тетевен.

Филип Попов се е женил два пъти. И двата пъти се е развел. Деца няма.

Първата му съпруга проф. Лиляна Николова Мавродинова (1932- 2016) е дъщеря на доц. Вера Йорданова Иванова – Мавродинова (1896- 1987) и проф. Никола Мавродинов (1904- 1958) и внучка на акад. Йордан Иванов (1872- 1947) и кръщелница на ак. Николай Райнов (1889- 1954).

Втората му съпруга Стефанка Чернаева е скулпторка.
Филип има сестра Лиляна Филипова, която е родена на 24.10.1935 г. в гр. София.

Сестра му е магистър на фармацията. Завършила е факултета по фармация към Медицинска академия в гр. София и е работила като управител на аптеки – по разпределение - в Търговищки окръг в продължение на 5 години. След това 4 години в ДСО „Фармахим” и 24 години в Световния търговски център „Интерпред” – сдружение от представителства на фирми за външно-търговска-посредническа дейност към Министерството за Външноикономически връзки - като специалист-организатор на представителство. Същата ползва писмено и говоримо немски език. През 1954 г. е завършила Смесеното училище за чужди езици в гр. Ловеч - немски отдел, където освен немски език, изучава български, руски и английски. От 2006 г. Лиляна извършва подготвителната работа по представянето за отпечатване на литературните произведения на брат си.

Лили Филипова   Лили/ Лиляна Филипова
Сестрата на Филип - Лиляна

Филип Попов е завършил Народна дневна Пета мъжка гимназия в гр. София.
След Втората световна война той участва активно – като бригадир - в Националното младежко бригадирско движение за построяване на „Детското градче“, прохода на Републиката „Хаинбоаз“, ж.п.линията Перник – Волуяк и моста „Чавдар“ в гр. София. Активно се включва той и в културния театрален живот на читалище „Иван Вазов“ в кв. „Хаджи Димитър“ в гр. София. За кратко време - няколко години – той участва активно в обществено-политическия живот на кв. „Хаджи Димитър” в гр. София: председател на ДСНМ „Иван Сергиев“, член на Районния комитет и съдебен заседател. Четири години той учи хуманна медицина, прекъсва следването си – изключват го… По-късно той завършва четиригодишен курс за сценаристи в гр. Банкя. Физически силен и добре сложен той спортува активно: бокс, плуване, ски-спорт… Наследил усет към красивото от майчиния си род – род от интелектуалци, той живее в духовния свят на класическата музика - музиката изобщо, изобразителното изкуство, балета, театъра...

Филип Попов
Филип Попов бригадир на моста "Чавдар"

Филип Попов боготвореше морето, планината, децата, животните и ненавиждаше лъжата, притворството и предателството. За разлика от някои, той беше надарен с благородната душевност да се радва с радостта на всеки, който е докоснат с успех и признание. От баща си Филип наследява тънкия шопски хумор и умение да преценява хората.


Филип Попов е сред литературните среди на гр. София от 60-те години на миналия век до края на Земния си живот. Сред бохемата на „Бамбука” е известен освен с литературното си творчество и като „Боцмана на кораба за далечно плаване“ на поета Иван Пейчев и „...един от последните несъкрушими рицари сред българите!“ на писателката Свобода Бъчварова.

Обществената си литературна творческа изява Филип Попов започва с разказа „Дядо Йото“ – отпечатан в сп. „Наша родина“ през 1958 г. Негови разкази са отпечатани в сп. „Пламък“ – орган на Съюза на българските писатели. През 1992 г. вестник „Литературен форум” отпечатва есето „Кредо” на Филип Попов. Художественият изказ на Филип е високо ценен, поради което изрази от негови произведения са цитирани в Българско-руски фразеологичен речник на Държавно издателство „Наука и изкуство“ София – Москва 1974 г.

Филип Попов е работил и като асистент режисьор към кино-студия на Народната армия.

Филип е и спасител на плажа в Созопол… и къде ли още не, опознавайки света.


Филип Попов е автор на следните литературни произведения:

„Неразбрани игри“ – сценарий за документален филм – 1961* г.
   
„Краят на приказката“ – литературен филмов сценарий – 1963* г., изд. 2015 г.
   
„Тези, които останаха“ – литературен мини-сценарий – 1962* г., изд. 2009 г.
   
„Пушката“– литературен филмов мини-сценарий –1963* г., изд. 2009 г.
   
„Мъдростта на пътеката“ – литературен филмов сценарий – 1965* г.
   
„Елховата планина“ – литературен филмов сценарий – 1966* г.
   
„Път сред хората“ – литературен филмов сценарий – 1967* г., изд. 2017 г.
   
„Една нощ без сбогом“ – литературен филмов сценарий – 1969* г., изд. 2013 г. Посветен на Септемврийското въстание 1923 г. Отбелязан в статии на сп. „Филмови новини“ – 1969 г. и в-к „Народна култура“ – 1969 г. Несъгласието на автора – позовавайки се на авторското си право – да направи поръчкова промяна – с политически привкус – върху главния герой на сценария „Една нощ без сбогом“, ще се отрази впоследствие пагубно върху публичната изява на цялото му литературно творчество.
   
„Поручикът се връща подполковник. Тука е така.“ – литературен филмов сценарий .– 1969*г., изд. 2014 г. и 2015 г.
   
„Нашите приятели“ – литературен филмов мини- сценарий – 1977*г., изд. 2009 г.
   
„Глупачето“ – литературен филмов сценарий – 1973* г. изд. 2012 г., 2013 г. и 2018 г. като „Глупачето (Петърчо)”.
   
„Поезия“: „Да не скърбим и да скърбим“-(Компилация по Славчо Красински), „Гарги“, „Номенклатурчикът и Сценаристът“ .– 1973* г., изд. 2012г. и 2013г.
   
„Проломът“ – литературен филмов сценарий (Компилация по новела на Алексей Сегренски.) – 1990* г., изд. 2018 г.
   
„Победител“ – литературен филмов сценарий – 1985* г., изд. 2012 г.
   
„Лико от лавър“ – роман – 2001* г.
   
„Кредо“ – събрани творби: есе, разкази, литературни филмови мини-сценарии и гротеска – изд. 2009 г.

 

Издадените книги на Филип Попов могат да се намерят в

Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методи“ ,
университетските библиотеки,
регионалните библиотеки,
общинските библиотеки,
градските библиотеки и читалища,
селски читалища ,
Бояна филм ЕАД ,
театри,
интернет като е-издания

и други.

 

   Филип Попов напуска този свят на 4-ти януари 2003 г. в гр. София след продължителни усилия за духовно и физическо оцеляване.
––––––

*) Годината, през която е написано упоменатото литературно произведение.
 

ФРАЗИ НА ФИЛИП ПОПОВ, КОИТО ВПЕЧАТЛЯВАТ,

ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ СЕСТРА МУ ЛИЛИ (ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА)

     Само истината няма грях!


По сърна мога да стрелям, ако е насочила пушка в мен.


Ако някой каже, че не помни какво е говорил и правил като пиян, лъже.  


Ние мъжете тичаме подир жени, ако ни бягат.


Мъжете не търпят умните жени.


Обичам всичко онова, което мога и да отмина.


На лошите хора най-лошото е, че не са постоянно лоши.


Иска, но не умее и затова мрази този, който умее.


"Широко скроеният" човек чува и другомислещия.


Някой като се заплесне и току-виж, че се отплеснал.

Благородството е като златото неподвластно на изпитанията в живота – добри и лоши.

Успехът при хората е като с топките в тото-сферата, - накъдето ги поеме въздушната струя и ударят другите топки.

„Не всичко, което блести е злато и не всичко, което е кафяво е шоколад.”

И някои от хората, като че ли имат потребност от време на време да си подострят ноктите о някого.

Да не можеш и да не знаеш какво да правиш е твой проблем, но да правиш това, което не можеш и не знаеш, е проблем за всичко около теб.

Жена ти намрази ли роднините ти, знай, че теб те е намразила много преди това.

И България е красива като Швейцария, но трябва да дойдат швейцарците.

Има хора, които виждат нещата в живота, други, - като им се покажат, трети, - и да им се покажат, пак не ги виждат, а някои виждат само това, което искат да видят.

Някои мислят, че най-бързо се стига на върха като го сринат.

В гората едни чуват песента на върхарите, други се наслаждават на багрите и формите на дърветата, а някои пресмятат дърветата в кубици, които да придобият…

Някои скачат в лъскав файтон, като бълхите на куче (die Kutsche в немския език и оттам кочияш), за да се повозят…

Важното е, какво ще остане след нас. След нас „нужникът“ ще бъде пълен! („Глупачето.“)

Винаги съм казвал, че както зайците в Австралия, така и простаците у нас, немат естествени врагове.

Виж буренът колко бързо задуши цветята!... Така е и при хората!

Изкорениш ли някой бурен, не бива да си сигурен, че на негово място няма да поникне друг по-опасен и още по-безполезен бурен.

Запиташ ли някого за нещо и забележиш, че „гребенът” на високомерието му щръква, - го отмини!


Уморих се от високомерието на претенциозната посредственост...

...

   И към сестра си:      

   Ако ми беше брат, щех да покоря света.

 

Питат ме: Защо излизат от печат литературните произведения на брат ми сега, след като са написани през втората половина на 20-ти век?
Отговарям: Защото сега е възможно. Защото сега книгите му ще стигнат до хората.

Написала: Лиляна Филипова (сестра на Филип Попов).

 

Ако желаете да видите предаването на телевизия СКАТ "Директно за културата" с водещ Любомир Захариев на тема: "Писателят Филип Попов" от 28.02.2017 г. на видео и разговора на предаването на книжен носител, кликнете ТУК

Филип Попов
Поезия
Книги 
Галерия
Видео и текст
Войн. паметник в село Огняново
NEST Agency