Да не скърбим и да скърбим…
остава ни едно и също!
Спокойно да благословим…
онуй, което се не връща!
Което идва с песента…
и си отива с нашта младост!
Тъй, както слиза вечерта…
над притъмнелите ливади!
А щурците пак си пеят…
във тревата за любов!
Най-щастливите поети…
след Христос и Мохамед…
“ Г а р г и “
На живялите и още живи…
Платената богато музика,
Във ложите от кадифе,
Прозореца отвори,
Нахлу и ме целуна,
Над книгите приведен.
По техните полета,
Беше скрита поезията
На подредения живот.
Подковата над къщата…
Осъждаш страшно,
Решиш ли да простиш!
Днес времето с печал,
Усмихнато ти сочи,
Една смирена глупост,
Била навремето мечта.
За всяка мисъл има дреха…
Ти, мое неспокойствие,
Ти, вик към бездната,
Ти, огнено червена роза…
Вечер, в тъмнината,
„Бурените“…
В мен те задушиха,
А в театъра…
На своята лъжа,
Ти днес играеш
Вечната си роля,
На срамното нагаждане…
Не вкусвай скръб…
Атаката, която ще подемеш,
Ще бъде твоя гроб,
А ти си всемогъщ,
И мислите ти са спокойни.
Днес хорицата прости,
Се смеят във театъра,
Приведени над сенките,
В краката си.
Подковата на къщата…
Бъди близнак на сянката,
Която не стои на стъпалата
Които водят към двореца.
Преди да тръгнеш към зората,
По светлите и дълги коридори,
Си помисли за орхидеите,
Във зимната градина!
Ще си остана като сън,
Който не стои на стъпалата,
Които водят към двореца,
Ще си остана при зората,
При дългите и светли коридори,
И орхидеите във зимната градина.
Студената монета…
Сега, когато, ти,
Усещаш своето завоевание велико,
В теб като бегъл спомен от светкавица,
Тържествено ехти от дълбините,
Съдбовният поклон „Надолу към смъртта“.
Обичам красотата,
да бъде с мен,
и затова снощи,
на залез,
украсих гората,
с тези чудни,
огледала…
Номенклатурчикът и сценаристът…
Номенклатурчикът, който ме следеше (явно),
Стъпка след стъпка; стъпка след стъпка,
(всяка моя стъпка,
настъпена от неговата стъпка),
Неотклонно,
Без да се оглежда,
Неусетно за себе си,
Изненадан до себепогнуса,
Без надежда за отстъпление,
Влезе и в Киното,
Като в капан,
А сега: затворете очи,
И наострете ушите си…
Какво чувате?
Точно така.
В Киното не цвърчаха пойни птички,
Шепнеха тайни агенти.
Ако бях добър сценарист,
Щях да превърна и сценария,
(допълзял до осми пореден хонорар),
Не, – в царица,
Не, – в топ,
Не, – в офицер,
Дори, не, – и в кон…
Щях да го превърна, – в куче,
И щях да предложа реми,
На победения вече противник.
Чувам (колко е прекрасен),
Одобрителния лай на публиката.
1973 г..
|